През 17в.холандецът Снелиус предлага нов метод в областа на градусните измервания, наречен триангулация. Той се състои в следното: дължинатана дъга м/у две точки се разбива на триъгълници . върховете на тези триъгълници се разполагат от двете страни на направлението на дъгата, но така че да бъдат видими помежду си. Тази система от триъгълницисе нар. триангулачна мрежа. Измерването на разстоянието се извършва чрез решаване ба триъгълници , които се построяват по точките, разположени от двете страни на линията АВ. Катетът АС, наречен база, се измерва много прецизно. Задължително условие от всяка точка да се виждат ясно поне четери съседни на нея точки. За тази цел по-високите части на релефа се укрепват специални знаци. С помоща на ъгломерни инструменти от всяка точка си измерват ъглите на триъгълниците и след това по тригонометричен път се определят дължинте на катетите. Дължините на съставните части на отсечката АВсе събират. С този метод Снелиус е изчислилдължината на 10 дъга по меридиана. Пез 1666г. Френската акаемия на науките си поставя задача да определи обиколката на Земята. Триангулачната мрежа била построена м/у Париж и Амиен и била изчислена дължината на четвърт меридианна окръжност. Точността не била задоволителна и били предприети наблюдения в/у земното привличане. Установено било е силата на тежста намалява от полюсие към екватора вследствие на центробежната сила. Нютон обяснил това явление с открития от него закон за гравитацията. Той посочил че ако Земята се разглежда като еднородна течна маса, вследтвие на притегателната сила м/у нейните частици и центробежната сила, развиваща се при нейното въртене, тя ще трябва да приеме формата на ротационен елепсоид. Според тази хипотеза следвало че ако в/у това течно тяло не действат външни сили, а то се намира само под влияниена взаимно привличане м/у частиците , в такъв случай силат действаща в/у еденица маса, разположена на нейната повърхнина ще е насочена към центъра на тялото. За да бъде тяло в равновесие, то приема формата на кълбо. Ако обаче това тяло се върти около една ос с известна ъглова скорост, във всяка негова точка ще се възбужда центробежна сила. Следователно във всяка точка от повърхноста на това тяло ще дайстват две сили- гравитационна и центробежна. Тези сили ще образуват една резултантна сила , която ще се отклони от радиуса на кълбото. За да бъде в равновесие повърхнината на въртящото се тяло, тя трябва да застане перпендикулярно на на резултантната сила , която ще се явява нормала на новата повърхнина, която ще представлявавъртящ се елепсоид. През 18в. резултатите от измерените дъги на меридиана в областта на екватора и северната полярна окръжност доказали, че Земята е сплескана в областта на полюсите и изпъкнала на екватора . установено било, че дължината на едноградосова дъга от меридиана расте от екватора към полюса.